ALENAFANELA


връщания
October 18, 2008, 8:06 am
Filed under: Дудневник

Вчера беше наистина прекрасен ден. Отдавна не се бях чувствала така щасливо изморена от недоспиване поради купон и в такова полушаманско състояние, в което небето е на ръка разстояние, а хората от миналото и далечното са докосваеми и разбираеми, стига само да поискаш да докосваш и да взимаш неща от небето…
Имаше и работа, и много трогателни мили изненади (вкл. едно подаръче). А след работа – два часа, които реших, че е по-добре да запълня с моткане в центъра, отколкото с прибиране, за да не заспя. Обстоятелствата бяха такива, че трябваше да си ги прекарам самичка. Както едно време. Изглежда човек се изгубва в другите, ако е само с тях. Във всеки оставяш парченце, някаква тревога, усмивка, мисъл някаква. Хубаво е, но и самотата си има предимства.
Отидох на Бианалето на българския дизайн. Беше ми изключително приятно. Записах си любимите неща – не бяха много. Стол-кльомба на Генчо Гоев (2 ет.), илюстрации на Яна Левиева от книгата на Дядо Пънч (3 ет.), детски лампи на Марга Маджарова (1 ет.). Май на втория етаж имаше и интересен лампов усилвател – крайно стъпало – на Банко Банков и, съответно, много приятна музика.
После театърът. Не бих отишла на спектакъл със заглавие “Когато рокът беше млад”, ама отидох. Пак поради стечение на обстоятелствата. И, честно казано, не очаквах много. Постановката беше поредната приятна изненада за деня. Особено след ужасния недогледан “Дзифт” – значи можело да се направи представление с два стола и един глас, не били нужни хиляди левове. Това ми се искаше да кажа преди всичко на Явор Гърдев и да го пратя на терапия на това спектакълче, от което всички излязохме малко по-добри. Режисьорката се казва Здрава Каменова. Дали е псевдоним.
Избгах веднага след постановката, само бягам от разни хора, това ми е иманентна черта.
А после вкъщи мама призна, че си мисли – и винаги си е мислела – че не я обичам. Чудя се, дали наистина у мен любовта е като да имаш слух, ма да не си ходил на солфеж.
Днес проф. Добрев има рожден ден.


2 Comments so far
Leave a comment

Гледай какво четох днес от един стар Литвестник – понякога е хубаво да си получаваш абонаментите по-късно. То е от самоубилия се тази година на 46 години писател Дейвид Уолъс.
“Плували си две млади риби и срещат една по-стара риба, която плува насреща им. Тя им кивма и казва: “Добро утро, момчета. Как е водата?”. Двете млади риби продължават да плуват и по някое време едната се обръща към другата и казва: “Какво, по дяволите, е вода?”
Ей такива неща предизвикват сатори. (Понеже знам, че не харесваш думата нирвана. ;-))

Comment by sublimeswine

Грешиш, много харесвам думата “нирвана”. Тя значи ‘изгасване’. Мисля си го всеки път, когато духам свещички. А като четох китайските средновековни разкази много се зачудих дали пък наистина източното светоусещане не е повлияло на възгледите ни още през Средновековието.

Comment by ekateto




Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s



%d bloggers like this: