ALENAFANELA


човечност
August 13, 2008, 1:28 pm
Filed under: Дудневник

Чудя се дали на всеки му се случва да му липсват неистово разни неща за дълги периоди. Както преди година-две ми липсваше изкуство, а сега – човечност.  В италиански няма дума за човечност, но има човечни хора. Тук имаме дума, но е малко екзотика. Или поне така ми се струва напоследък. Не помня откога. Забравям все повече.

“Помня” е думата, която моят ученик все забравя.

Мислех също и за неизменяемите прилагателни. Както ИСКРЬ в старобълсгарски. Има ги и сега. Например “екстра”. И “отврат”. И даже “един път” (сладките са един път!, вино един път!) Ама и сега, както едно време, не мога да зацепя защо са прилагателни и кое ги прави такива.

“Камъните падат” вече ми звучи направо носталгично. Сега техно му е майката. И дива чалга – бащата. И всичко пада. Слушах някакви нови български песни по БГ-Радио. Бяха пълна скръб, простете, ако обиждам някого.

А има хора, на които разни неща им идват прекалено. Като на моя рефлектиращ бивш бест френд. В случая ставаше дума точно за човечност. Ако не се лъжа. Макар в по-друг смисъл. “Humanity, all too much humanity in the rage of rust.”

Мен пък ми е малко. Винаги всичко ми е малко и не ми стига. От хубавите неща.

Вярно си е, че искам прекалено много. От всички. Затова да помахаме за сбогом. Помах-помах.


1 Comment so far
Leave a comment

Вярно е, няма достатъчно. Но то открай време не е имало достатъчно. А и тъпите хора не сме виновни – просто никой не ни учи на това…
:-*

Comment by sublimeswine




Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s



%d bloggers like this: