ALENAFANELA


ТАЛЯНСКИ ТОПОНИМИ
May 30, 2008, 9:06 am
Filed under: По света

Днес ще се занимаем с топонима Пиза. Засега няма да задълбаваме в обяснения на думата от гледна точка на конвенционалната етимология, само ще споменем, че по народна етимология името се чете „Пий за…” (подобно на „На поле он” по Раковски). Вчера пих доста добро червено вино, което няма общо с розовите водици, които сме пробвали в чужбинските италиански ресторанти – беше силно и гъсто и поне фонетично напомняше на черен дявол (Diavolo nero).

Не, не пия много тук – само тази чашка и една-две от пенливото вино на Деборния любим. И то беше много хубаво, но десертно, макар че ние най-безсрамно го сръбнахме с пицата.

 

Описание:

Пиза е средновековен град и като такъв за него са характерни къщите-кули, най-ранните са от XIIXIII в. И аз живея в кула – доста по-нова, вероятно от XIX в. – на последния етаж преди таванския и затова преди кухнята се помещава помпа, която да осигурява нормално налягане на водата и обилна водна струя особено при къпане. (Помпата е немска, огромна, доста стара и много шуми при всяко пускане на чешмата.)

Освен средновековен, градът е и университетски. Две трети от жителите му (60 от общо 90 хиляди) са студенти. Самият университет (на бял свят от 1343 г.) е пръснат в много сгради и помещенийца из целия град, филологическият факултет обаче си е в центъра като най-стар.

Интересен феномен са бродещите чернокожи. Продават хартиени носни кърпички, ластичета, гривнички от конци и под., а като завали дъжд – и чадъри. (По-късно разбрах, че при нужда пробутват и дрога, така че вече не им давам и петак!)

Градът е разположен от двете страни на река Арно, наричана от руснаците от край време по неизвестни причини „Рно”. Съседна е планина Парник (Serra). В югозападната част на града е църквата „Св. Павел на зеленчуковата градина (San Paolo del orto), а в югоизточната – Шотландската градина (не съм влизала там, но се вижда отдалеч като внушителна крепост; проф. Дел’Агата смята, че Scotto в случая не значи „шотландски”, а е име на фамилия, както у нас имаме Немски, например). Горе-долу по средата на пътя между двете, и пак край Арно, има малка готическа църква, която е била разглобена и пренесена от единия на другия бряг на реката, за да не бъде залята, когато реката прелее. Църквата е цяла, но не работи.

До моята кула е църквата „Св. Катерина” (но по тия места почитат само Сиенската светица, не и моята покровителка), също готическа с прекрасна мозайка над входа от външната страна (изобразява светицата да държи Христос младенец). Между другото всичките тези храмове от Кьолн до Виена ми напомнят по цвят и текстура на скелети.

О, да, наклонената кула и комплекса около нея! С риск да ви разочаровам ще кажа само, че там ми харесва само зелената тревица. Според мен кулата е най-безинтересното нещо в града. При това вече е закрепена отзад с едно желязо и няма да се накланя повече.

Трябва да се спомене и Scuola Normale – не се подлъгвайте по името, тази школа не е от най-нормалните, поне не е за нормални хора, а за богаташи.

Инак това е родното място на Галилео Галилей и точно зад нашия факултет е площадчето на неговото име. Там хапнахме веднъж-дваж, продават се цигарки, сладолед; има и банка.

 

Растителност:

Екзотична. Не само Пинии, но и палми в изобилие. Има и от онова лилавоцъфтящо увивно растение с много силна миризма, таман цъфти. На пазара продават монашески бради – зеленчук, който се мие и вари и бил вкусен с лимон и зехтин, а също и някакви бобови, които се ядели сурови (по-късно разбрах, че на български им викали „бакла”). Опитах finocchio – друг представител на местната фауна, който прилича на бяла луковица с листа на копър и има вкус на мастика. Жаргонно същата дума се използва за означаване на хомосексуалист. Утре мисля да се сдобия с някой и друг сготвен артишок и после ще разкажа за кулинарните си трепети. (Или по-добре да престана с чревоугодието, че ще взема да се пристрастя.)

В Рим прф. Станчев разкри пред мен чудесния вкус на тукашните мушмули; взех си семки, да видим дали ще покарат у нас.

 

Фауна:

За моя радост не забелязах такава. Има домашни кучета на каишка. Насекоми още не се наблюдават, ала е ясно, че край река все ще има комари. Но разбрах, че при изкопните работи при строежа пред гарата (който още продължава) изскочили плъхове.

Забележка. Вчера видях един silverfish вкъщи. Не знам как е на български, разбрах за съществуването му когато си говорихме с Matt за думите, които не са това, което са. Убих го (не Matt, а silverfisha – напръсках го с дезодорант и той умря).

Няколко месеца по-късно видях един гущер у нас през нощта. С лепки на кръглите си пръсти. Сив. Беше се вцепенил от ужас, щом запалих лампата, така че го заснех. Сигурно той изплюсква гадните комари, много съм му благодарна.

Малко преди това открих потайния живот на тукашните котки. Моткат се надуто, защото, макар и домашни, имат пълна свобода. Черният котарак от улица „Портокал” (или както там се превежда via DArancio) дори се беше oсмелил да нахълта в нашия факултет. Днес отново дойде, но Масимо го пропъди.

 

Жители:

Местните са малко, всъщност не познавам май нито един. Всички са много мили и благоразположени и, струва ми се, не знаят какво е досада, ненавист (истерия и отчаяние изобщо и не споменавам). Общуването с тях е много приятно плъзгане по повърхността. Поне така ми се вижда на пръв поглед.

 

Кафета:

Caffè normale е прочутия конски ритник с прекрасен горчив и ароматен вкус. Много ми харесва. Днес пийнах едно Maroccino. Също радост за окото и небцето. Нещо като „лекедисаното” кафе (т.е. Macchiato), но поръсено с парченца шоколад. В тази област задълбочени проучванията предстоят.

 

Проблеми:

Ох. И тук има беднотия много.

 

Морето:

Много ми липсва. Някога е било тук. Но си е отишло.

Мислех, че ще хукна към него още първия уикенд. Но ми казаха, че пизанското море не било хубаво: малко лигаво и с цвета на Арно (жълтеникавозеленикав мътноблудкав) и колкото и да влизаш навътре, морето ти е все до колене. Ама какво слушам и аз – нали е море, вода има! Какво като няма плаж. Таман няма да има и маймуни.

По-късно се попекохме на плажа в Леванто. Приказка.

 

Гербът:

Кръст. Червен на бял фон или обратно. Всеки от лъчите му завършва с кръст. Навремето четох в една книжка, че на това му се вика гръцки кръст.

 

Познати:

Дебора. Много е влюбена, ще се жени и е напълно неадекватна от щастие. Освен това доста я поизморих с бебешките си глупости. Да говорим на италиански без да мога, да ми купим това-онова, да идем тук-там. Но е много миличка и ми харесва определено. Когато си поръчвахме пица каза на момчето специално да се постараят, че идвам от България и от мен ще научат българите какво е в Италия! После, когато сядахме да ядем у тях, тя ми пусна българския национален химн и дунавски хора. Чувствах се като на Нова година.

Елиза. Приятелка на Дебора. Плюскахме сладолед от площад Данте. Направихме си няколко снимки. Дадох и „Кавказская пленница”, не знам дали ще я видя някога пак.

Франческа. Живее над нас. Разменихме си няколко бележки относно това, къде се намират кофите за боклук. А също ябълки и сникърс, без повод. Покани ме да ходим днес на пица, но, честно казано ме домързя. Нещо ми се темерутства, к’во да правя. Но ще идем някой път, поне на кафе или бира.

Далибор. Преподава тук чешки. Алесандра ми беше казала за него. Само като му споменах за нея, очите му светнаха и възкликна „О, Алесандра!” J Покани ме да пием вино с негови приятели. Като се понапи, научих интересни факти за живота му. Че в началото тук е живял в някакъв пансион към църквата. Само за момчета. Една трета били хомосексуалисти, друга трета, като него, отивали там само за през нощта, а трета трета играели на футбол или се ровели в нета нон-стоп. После се преместил нейде на северозапад. Иначе пише дисертация за метриката в чешката литература от – не съм сигурна! – XVII в. и я сравнява с полската и немската. Много се влияели поетите от чуждоземните си колеги.

Джулия и нейния приятел Габриеле. Джулия е написала дисертация за Чехов. В литературата и киното. Пита ме има ли български екранизации на Чехов. Ми не знам. По театрите много го викат, но инак не знам. Я кажете бре! Габриеле бил в София за три дни и много му харесало. Джулия ме пита на колко съм години и дали съм женена. Отговорих й, но поисках същата информация и от нея – да види какво е!

Масимо. Преподава чешка литература и историческа граматика (пак чешка). Прави се на много важен, но е мил. Почерпи ни с портокалови бонбонки за смучне (цяла шепичка). Днес ми направи ключове от катедрата. Професорът ми каза, че се занимавал с кино, ма той не признава. Аз задавам въпроси и гледам сеир – как увърта.

Горька. Баск. Преведено на български името му значи Георги. Именният му ден бил 23 април. Разсъждавам защо Гергьовден е по стар стил. (Според проф. Станчев е така, за да се пада извън поста винаги и, съответно, да се яде агнешко без угризения.)

Алесиа. Италианка на стаж като учител. Случих се до нея на първия урок по италиански и затова не ми беше скучно. Дрънкахме си много като пълни простаци. Тихичко де.

Вирджиния. Много мило момиченце. И красиво много. Учи философия. Тя ми помага по италиански, а аз – по български. Иска да го научи, защото има приятелка българка. Книгата, от която я уча да чете и разбира родната ни реч омайна сладка е „Язък за боята!”. Все пак внимавам кои от сентенциите да й разясня.

Румяна. Една година по-малка от мен, но учи компютърна хуманитаристика. Това й е третото висше. Има аморе в Рим. Много мила двойка. Вчера ме водиха в някаква планина до великата столица.

Маргерита. От Милано. Покани ме една вечер у тях, заедно с други, ма май съжалява, понеже оттогава не съм я виждала J В гореспоменатата книга за графитите в Белград пишеше „Купонът е успял, когато другите гости не искат да ви видят”… На купонът се обсъждаха синонимите на „извършвам полов акт” на италиански и гордо се посочваше, че имало 20 изброени такива. Аз, глупакът, опитах да насоча темата към яденето и пиенето, но ми обясниха, че и синонимите за „курва” са безброй. Не знам защо толкова се приказва на тия теми. Един нов научих от видна преподавателка – използвал се само в Тоскана и то главно в северната част и бил толкова груб, че хората се притеснявали да използват думата в буквалното й значение – ‘тиган’. Сега обаче се очертава, живот и здраве, да идем с Маргерита до Торино по повод великолепния музей ни киното там. Дано стане, ей!

 

Култура:

Има такава. Но още не я познавам. Само минах покрай театър „Верди” и разглеждам плакатите. Трябва да проуча, че културата и изкуството много взеха да ми липсват, та гледам филми в къщи и пиша тия глупости.

Има филмотечно кино, но страшно ми е тегаво да ходя сама. Е, явно ще се наложи.

На улицата видях един от онези актьори, които стоят като препарирани и носят маски. Беше ми весело и му помахах. И той (или тя, знам ли) помаха. Не знам дали беше същия актьор след няколко дни, понеже беше в друг костюм – златен. Помаха ми. И когато приближих, ми стисна леко ръката в шепите си, щом му оставих паричка. Миличкият.


1 Comment so far
Leave a comment

Много интересен живот, бе. А тук е смрад и половина! Не знам какво са й харесали на София горките италианци.
Да разкажеш повече за котките, не може да ме оставиш да тъна в неведение за тази тъй най-важна част от всяка фауна… И най-сетне – попълни пропуските ми за талянските сополини, тук само си намекнала в заглавието, че знаеш някои скрити тайни… :-*

Comment by sublimeswine




Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s



%d bloggers like this: