ALENAFANELA


новини няколко
January 12, 2008, 9:02 am
Filed under: Дудневник

Номер едно е, че най-сетне се сдобихме с дългоочакваното каменносърдечие. Лошото е, че – дано е случайно и се размине – се съпътства с някакво телесно слабомощие. Наблюдаваме с интерес как се развиват нещата, надяваме се да не заорем в жестокост (мръсно нещо е все пак).

Номер две е, че класацията “Любим филм на Катето” поне засега се оглавява от “La tigre e la neve” на Roberto Benigni. Напомням, че класациите на Катето не са някви си топ тен или форти, а предполагат един единствен фаворит. Затова “8 1/2” и “Don’t Come Nocking” след кратко привличане напуснаха нашата орбита и свободно полетяха из вселената.

В Deutsches Museum видях неща, които могат (макар и не съвсем свободно) да летят из вселената – точно такива за каквито се разказваше в “Омон Ра”. Много страшно ми стана, но не казах на никого. Каменносърдечието изключва и страха. Изключва сърцето изцяло, ако трябва да сме точни. Но красотата е приятна дори за каменосърдечните. Затова любимият ми ден в Мюнхен беше разходката по течението на реката на път за Английската градина. Трябва да съобщя, че мюнхенската река Изар (минава и край Deutsches Museum) е вече толкова прозрачно чиста, че е официално позволено на мирните граждани да се къпят в нея, ако щат и в центъра на града.

На разсъмване бръкнах в една от захвърлените си дамски чанти и попаднах на поизмачкан лист, наврян там без без дори да го погледна. Текстът много ме възрадва с експресивността си. Трябва да му кажа аз на тоя човек да се вземе в ръце и да пише, вместо да дрънка. Ма деликатно някак ще трябва. Ето и любим откъс от тоя лист:

Оставете клонингите по кафаните. Тях ще лекуваме с арт друг път.

Не знам кво е “кафани”, ма ми беше добре да го чета тва, дори не се подразних, че е пропаганда.

Вчера гледахме “Златният компас”. Голяма противня, не го гледайте. Пропаганда, която се прави на невинно средностатистическо фентъзи. Кметството на някъв северен град изглеждаше отвън като олтар на православна църква, дори се поклащаше кандило…, ма “добрата” бяла мечка беше разбила вратата, за да си вземе бронята и после излетя през стената (през иконите) заедно с нея. “Лошите” войни-пазители говореха на руски и бяха облечени като прилежни мужики. “Добрите” вещици обаче ги победиха. Ебаси глупостите (имаше още много).

Хубавото на каменосърдечието е, че самотата вече е почивка, не е чудовище някво страшно. Чудовището е утеха за окото на чдовище. Направо страдам от тва, че няма де да зърна дракон. По каменосърдечен начин, разбира се, не е болезнено. 


1 Comment so far
Leave a comment

Пък моят нов любим филм е Nightwatching.
И да ти кажа, ич и не го видях тоя олтар. Внимавай с каменосърдечието, че да не започнеш да се губиш в халюцинации (не за олтара, а за пропагандата).
В тоя филм (освен постния сюжет и Р.Крейг) имаше предимно много сладки животни и едно дразнещо хлапе, което говореше адски превзето😛 .

Comment by sublimeswine




Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s



%d bloggers like this: