Filed under: Поепично
Днес заранта се засъбуждах доста рано (вероятно заради лекия махмурлук). В просъницата ми изведнъж се появи – съвсем изневиделица, съвсем неочаквано и неповиквано – едно училищно стихотворение. (Да не би да е признак на склероза?)
Не помня дали първо го написах или първо Мила нарисува сюрреалистична картина на същата тема. Помня само, че тези две творения се пръкнаха на последния чин в един ужасно шумен и непоносим “час на класния”. Мила много ме развесели тогава – както винаги – с бляскавото си остроумие.
Та искам сега да запиша стихотворението, за да не го забравя пак. Пък и защото Мила не е онлайн да й го кажа наживо. Ето:
Скитникът е сам-самотен
сред изгряваща гора.
Той е сам – така самотен –
с поглед, гледащ към света.
Той е сам,
а мисълта му будна
вижда ябълки без чет:
от света на приказките идат…
Ябълката е човек!
Докато си го казвах на ум, забелязах, че ритъмът му е малко или много като на ‘и си мисли: “Кумчо Вълчо, дали си е у дома?”.’
Не съм сигурна дали свършваше тук или продължаваше някак.
1 Comment so far
Leave a comment
ALENAFANELA 
Veliko!!! Tova trjabva da se narpavi na pesen i da se zapishe, za da stane neuvjahvast hit!!! Toi ste se pee ot bydnite pokolenia samo prez avgust, kogato ste 4estvame Denjat na gorskata jabylka. Ste moje da se izpylnjava samo ot 4istite duhom, koito sa othvyrlili prostotiata na morskoto letuvane v skapani malki grad4eta s kofti servitjorki i skapani fotadjii i samo tezi, koito sa prezreli udovolstvieto na pretypkanite plajove, srybskata skara i grymkata 4alga ste polu4at privilegiata da se vyzvisjavat kym blajenstvoto s tazi divine pesen! Az kazah – Hau!
Comment by sublimeswine August 2, 2007 @ 2:41 pm