ALENAFANELA


за избистрянето
July 24, 2007, 3:32 pm
Filed under: Дудневник

Не знам дали другите живеят в същия хаос от мисли и чувства – изпонапластени по десет наведнъж – една прелива, друга се дави, дебнат крещят, шушукат, крещят и една друга не се чуват, оглушели заради някое зверско чувство…

Поне месец трябва да мине, за да се поизбистри малко мътилката край някоя мисълчица, да изкристализира.

Някъде преди около месец-два-или три тъкмо си мислех, че за влюбването е необходима самота, че моментът (относително казано – той също е изпонапластен) на влюбването е не когато си с обекта на желанието, а когато си абсолютно и съвсем сам (дори той да е на една ръка разстояние!).

Но мисълчицата биде захлупена от цунами и горе-долу там си остана (в ония ми ти дълбини – закопана, недоразвита).

То не е хипер гениално, очевидна работа, но, тъй като днес видях, че и Пелевин го споменава, се подсетих за мисълчицата и реших да я поизровя. Ето Пелевин:

Любовта всъщност възниква в самота, когато обектът й е другаде, и е насочена не толкова към онзи, или онази, които обичаш, колкото към далечния от оригинала образ, изграден от въображението. За да може истински да се появи, трябва да умееш да си създаваш химери.

Само че, уважаеми писателю, самотата е също толкова относителна. И е също вътрешна потребност. Но да. Измисляме си. Аз поне ужасно много си измислям и непрекъснато ми омръзва това мое безобразие. Просто ужас! (И все пак Васко е пич, нищо че не ме харесва.)

При това забравям. Какво исках да кажа…  


Leave a Comment so far
Leave a comment



Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s



%d bloggers like this: