ALENAFANELA


June 21, 2007, 1:07 pm
Filed under: Uncategorized

В един от последните ни разговори Matt каза, че няма значение, колко хубаво е било нещо – щом е свършило зле, значи е било лошо. Това по повод пътуването ни до Истанбул, което си беше страхотно, но го вгорчи последният половин час и ловкото мошеничество на един турчин.

Викам му, Мат, ако сложиш пет души един до друг и всички са добри, само последният лош, цялата редица ли ще е лоша? Ми не, вика.

Естествено.

Много тъпо, че нещо не се понасяме напоследък. Тъпо е. Много. Заради някакъв си пети лош…

Копирам тук любимото ми Мат(ь)ово стихотворение. Едно от най-любимите ми съкровища изобщо.

Нямало да го публикува, понеже било за мен.

The Haematite and Haemorrhage of History

What’s born in the blood is a slow oxidation:
Vanity – all is vanity in the rouge of rust.
The brain holds its blueprints – of desolation
And the spider weaves stratagems in the devil’s dust.
We are quietly erased in the grisaille of twilight,
And our footprints and echoes corrode.
In the age of iron dreams, we are Neolithic, stylite,
But our pillars look down on the land giants bestrode. 
Pillars and dark towers, man-made volcanoes of empires
Loom atrocious like history, dark beacons like December days.
We ply pilgrimage by sonar, fearing not vampires.
Neither legend nor map stays us on our metalled ways.
From dark towers, down a damascene silk road of highway

With dark lanterns to guide us through darkling plains.

We ply pilgrimage in samizdat: there’s prudence in the sly way.

Owls may hoot in obscurity, but their wisdom remains. 

The owls of Athena, their wings beating tattoos,

Fly from Cappadocia to Cornwall’s darkling moors

With sentience of sentinels, sensitivity of statues,

Evading history’s snares and rusty lures. 

What’s born on the wing is a brief incandescence:

Humanity – all too much humanity in the Lebenslust

Driven backwards, entropic, from youth to senescence

And the alchemist only turns bright gold to dust. 

We are swiftly extinguished through alchemical choices

And our mercurial confessions are blurred.

But through ferric oxide, magnetism leaves voices

As testament to the endurance of the word.

We sentenced to the consolation of words,

Denied the obscurity of birds.

Doomed to the punishment of luxury

Of the haematite or haemorrhage of history

But with verbal victory, triumph of words. 

Over this darkness which can only wrap itself around us like an adjective.

Over this darkness which can be pierced by verbs and substantives.

Voice be our vision; free us from the coal-black carboniferous.

Through the tarnishments of history the word stays luciferous.

 

 

Сега като го чета – точно това става с нас. Тихо сме изтривани в полумрака (като в оня сън). Губим се сред отпечатъците на самотата. И само думите (от миналото) остават да светят. В малко тъжен триумф. На хартия.

 Like the words on a page.  

Още не искам да го чувам. Нито да го виждам. Лоша, лоша, лоша!

 


1 Comment so far
Leave a comment

Ох, как ми се иска да напиша нещо мъдро или утешително, лъвчо… Или утешително и мъдро. Понякога човек има нужда да е краен и ядосан. Да отблъсква разни неща и някои, а някоите и нещата да му се сърдят дълго и с основание. Мисля, че има доста добри шансове накрая всички да се върнат към началото на редицата… Но понякога съзирането на безкрайните възможности, чиито притежател е всеки от нас, прави горчивината от неслучването им още по-голяма… И все пак ти знаеш, че всичко случващо се е за добро и точно аз да ти го напомням сигурно се дължи на изпития алкохол и късния час.
:-*

Comment by sublimeswine




Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s



%d bloggers like this: