ALENAFANELA


June 4, 2007, 1:49 pm
Filed under: Дудневник

Забравих, че Мушмурони е на изпит и изтерзано надничах из скайпа с надеждата да й видя очите. Но добрият човек ми е оставил две съобщенийца тук и – няма как! – ще трябва да попиша за благодарност. На теб, о мое мило безценно съкровище, посвещавам следните али-бали.

Знам аз за този филм, Stardust-a по Neil Gaiman,  и отдавна го чакаме с Мат… Книжката хубава беше.

Напоследък все ми се върти в главата един стар сън. Даже беше започнал да става някак си реален. Но не помня вече как и защо, може би ми е изморено. Може и само Wim Mеrtens’s Wound to Wound някак си да ми напомня…

Както и да е. В съня вървим много хора сред вековна гора. Дърветата са много стари. Не толкова дебели, колкото високи. Много високи – до небето бяха. И толкова нагъсто, че светлината едва достигаше до нас. Гледам, че тълпата оредява, Мат също изчезва някъде по едно време – вика, “оставам тука малко да си почета”. Вървя, вървя и аз сред все по малкото хора и стигам до едно дърво. На него – две книги. Едната беше “Престъпление и наказание”, другата не помня каква. Много красиви корици – червена и зелена. До тях една дебела запалена свещ, за да се виждат хубаво буквите. Зачитам се и не усещам, как свеща е догоряла. Повдигам поглед и виждам всичко отвисоко. Не мога да помръдна. Аз също съм дърво. Праисторическо. Спокойно е.


1 Comment so far
Leave a comment

Страхотен сън, фланелче! Най-вече защото развитието му изненадва. А и ми напомня за Туве Янсон – имаше една приказка нейна за хемулът, който обичаше тишината… Нещастният хемул цял живот работел в увеселителен парк, където всички останали хемули пищели и крещели по цял ден и се забавлявали до припадък. И като се пенсионирал, отишъл в провинцията да си живее сам. Само че нещастните му роднини останали без забавления и го издирили, за да го накарат да се върне. Той отказал, разбира се. Но те висели толкова много и дълго по оградата, че накрая склонил да им направи увеселителна градина, само че в нея да се забавляват тихо. Беше много хубаво описана градината, особено нощем, когато по мостчетата между дърветата се чували тихички стъпки, край езерцата и пейките някой шушукал и се кискал предпазливо и навсякъде из гъстата растителност проблясвали фенерите и свещите на забавляващите се тихо хемули.

Comment by sublimeswine




Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s



%d bloggers like this: